Често срещани контузии и как да се предпазим от тях

С огромна благодарност към подготвилият статията магистър кинезитерапевт Явор Маринов, специалист в областта на ортопедията и травматологията. Явор е част от разнообразния екип на медицински център Баланс Клиник, гр. София. В Баланс Клиник работи екип от физиотерапевти ( кинезитерапевти ), които са се специализирали в различните сфери на физиотерапията ( спортна медицина, ортопедия и травматология, неврология, педиатрия ) с редица изкарани допълнителни квалификации и курсове. В екипа на медицинския център има страхотни специалисти в областта на неврологията, ортопедията и травматологията, с което максимално може да се гарантира пълноценното и пълно лечение на пациентите и разрешаването на техните проблеми.

Триатлонът е уникален, бързо развиващ се спорт, който обхваща три дисциплини: плуване, колоездене и бягане. Разстоянията на триатлона могат да варират значително и травмите или контузиите могат да се получат в резултат на разнообразните натоварвания в отделните дисциплини и спецификите на трасето, или в резултат на комбинации. При всяка дисциплина на триатлона има характерни области на тялото, които са податливи на нараняване, предимно от прекомерна работа и от механичен характер. Най-често долните крайници страдат от травми поради необходимостта от бърза и адекватна адаптация към терените и значителните натоварвания изискващи развитието на различни двигателни качества. Всяка от трите дисциплини има уникални, специфични за спорта контузии и тази статия предупреждава за потенциалните причини за нараняване и насърчава практикуващия да се свърже със съответните треньори и медицински специалисти, за да търси по-голямо познание в разбирането на спорта и травмите в триатлона.

Плуване – поради режима на плувния ход най-честите травми са свързани с рамото и по-точно с ротаторния маншон. Терминът „ротаторен маншон“ се отнася за група раменни мускули и сухожилия, които контролират част от движенията на раменната става и имат основна роля за стабилизацията и. Оплакванията на пациента зависят основно от локализацията, степента, вида и причината за увредата ( в триатлона често подобни травми има и при падане от колелото )

Според локализацията може да има разкъсване на един или повече мускули. Най-често увреденият мускул е супраспинатуса. Основна причина за това е, че той непрекъснато е подложен на компресията между двете костни повърхности – главата на раменната кост и акромиона на лопатката. Оплакванията са различни ( оток, болка в покой или при движение, намален обем на движение, слабост и др. ) и често зависят от това дали травмата е остра или вече е хронифицирала. Ограничението в обема на движение в гръдния дял на гръбначния стълб ( характерно при плувците ) освен в болки в гърба може да доведе и до засилване на проблема в раменните стави.

Колоездене – положението на седалката, обхватът на ръцете и височината на кормилото са главни компоненти за определяне на позицията на състезателя върху колелото. Съответно и оптималните позиции са отговорни за правилната биомеханика на движение и превенция от травми. Ще ви дадем и няколко примера:

• Ако седалката е твърде ниска, атлета ще има намален обхват на движение на тазобедрената става, което може да доведе намаляване на силата на големите седалищни мускули при низходящата фаза на педалиране. Също така, в резултат на по-голямата сгъване на коляното могат да настъпят проблеми с пателофеморалната става и пателарното сухожилие.
• Болките във врата и долната част на гърба също често съпътстват продължителното каране на колело особено при продължителна наведена позиция ( по-висока позиция на седалката).
• Травмите на ахилесовото сухожилие при колоездене също са чести най-вече при сериозни изкачвания или неправилно фиксиране на клипа на педала.

Трябва да се вземат предвид и травмите получени при падания и сблъсъци с други участници или по време на тренировки. При тях по-големия процент се пада на травми на горните крайници ( фрактури на ключицата и китките са сравнително чести ).

Бягане – проучванията разкриват, че по-голямата част от контузиите в триатлона възникват при бягане. При състезателен режим може да се обясни с високото натоварване в предишните етапи и натрупването на физически и психически стрес. Следователно има по-голям шанс за наранявания на базата на умора, особено при по-дълги събития.

Беговите тренировки на писта или пресечен терен са свързани с прекомерни натоварвания и могат да доведат до остри и хронични травми на долните крайници. Често проблемите включват състояния свързани с патело-феморална болка, илиотибиален синдром, възпаление на ахилесовото сухожилие, стрес фрактура, тибиален периостит и плантарен фасциит и др.

В обобщение трябва пак да отбележим, че триатлонът е сериозно физическо и психическо предизвикателство и ако атлета иска да бъде сигурен в спецификите на тренировъчния процес трябва да се обърне за съвет към триатлонисти с по-голям опит, а най-добре към съответни треньори от различните дисциплини. Ако е налице вече травма или страдание максимално ранната консултация със специалист ( физиотерапевт, ортопед и др. ) води до бързото и адекватно решение на проблема.