Синдром на илиотибиалния тракт ( IT Syndrome )

Много се чудих с каква патология, контузия или състояние да започна серията статии свързани с честите травми при триатлонистите, но когато в медицинския ни център за няколко дена дойдоха двама пациента с еднотипен проблем, а именно хронична болка породена от проблем с илиотибиалния тракт ( лента ) лесно реших. Преди да започна със същността на статията, а именно да обясня кратко и ясно за причините и симптомите, и по-подробно за лечението и най-вече профилактиката на проблема в няколко изречения ще отбележа неща свързани с нашата практика и философия на работа, които се отнасят не само за пациенти със спортни травми и ще важи за следващите статии. Най-важното особено ако се занимавате със спорт да се запознаете добре със своето тяло от какво има нужда и какво му идва в повече, да експериментирате умерено с него и откривате свой истини, а не да се доверявате на клиширани и заучени реплики и убеждения от сорта трябва да приемаш основно белтъчини или да разтягаш или омачкваш мускулите постоянно. Не задълбавайте в диагнози особено ако не са определени от специалист, в повечето случвай особено хроничните травми са функционални поради различни причини ( претоварване, неправилна техника, екипировка ) и за дълготрайни резултати се работи по функцията, а не само за болката. С две думи след като прочетете тази статия и се появи болка около външната част на коляното или бедрото не е задължително да имате илиотибиален синдром. Не се заблуждавайте, че почивка и щадене или овръзване и стягане с разни бинтове са лечение при всичко те са по-скоро помощно средство и то много рядко независимо, че всички сме минавали през разни специалисти и са ни казвали точно тези методи ( особено в Пирогов ). Адекватното движение и натоварване имат много по-бързи и дългосрочни резултати и ако не ми вярвате просто цъкнете в google и ще се убедите след втората статия по темата.

Какво наричаме илиотибиален трак

фиброзна лента имаща за цел да стабилизира мускулите на бедрото и колянната става при движение и се намира по външната страничната част на бедрото. В горната си част илиотибиалният тракт се свързва с хълбочната кост и мускулите m. gluteus maximus, m. gluteus medius и m. tensor fasciae latae, а в долната се прикрепя върху тибиата в областта под колянната става.

Причини за синдрома:

Възпалението на илиотибиалната лента е най-често синдром свързан със свръх натоварвания, който се среща най-често при бегачи на дълги разстояния, велосипедисти и други спортисти, които многократно клякат. Синдромът на илиотибиалния тракт може да е резултат от комбинация от проблеми, включително лоши навици на тренировки, не добра мобилност и мускулна разтегливост и други механични дисбаланси в тялото, особено включващи кръста, таза, коленните и глезенните стави и ходилото.
Тези основни причини, както и специфичност на терена или екипировката могат да причинят илиотибиалния тракт да стане прекалено стегнат, което води до повишено триене и дразнене, когато лентата преминава напред и назад през бедрените епикондили по време на активност.

Най-честите симптоми са свързани с болка във външната област на коляното, която се усилва при физическа дейност, като изкачване на стълби, бягане или каране на колело. Болезненост и повишена чувствителност при натиск в областта на феморалния епикондил. При по-остри състояния е възможно дори да има болка при ходене и локален оток. Понякога пациента ограничава движенията си, за да ограничи болката като избегне сгъването в коляното , както и чувство за нестабилност в него. По-рядко се наблюдава болка или нестабилност в таза.

За да се постави коректната диагноза е нужно специалист ( физиотерапевт, ортопед, спортен лекар ) да установи точното място на болката и движенията, които я причиняват, като освен правилно снета анамнеза за целта се използват специализирани тестове. Много често симптомите на синдрома на илиотибиалния тракт се определят като “коляно на бегач”, поради което трябва да се установи точната причина за болката и да се разграничи от други състояния свързани с коляното.

Медикаментозно лечение със стандартни противовъзпалително за мазане, пиене или под инжекционна форма може да се наложи в острата фаза. Понякога специалисти прибягват до директна кортикостероидна терапия в мястото на болката, която обаче рядко има задоволителен ефект, а при по-продължителна терапия има и отрицателни странични действия.

Физиотерапията

е доказано най-ефективния лечебен подход при този синдром и зависимо от етапа на проблема може да протече различно. Вече отбелязах, че адекватното натоварване и движение както в кабинета по физиотерапия, тренировъчната зала или в домашните условия са най-важните средства във физиотерапевтичното лечение. При апаратното лечение във физиотерапията най-използвани са високоинтензивната лезертерапия, и shockwave терапията. Иглотерапията под различните и форми ( сухи игли или акупунктура ) също е широко използвана. Често при тази патология се използват така наречените кинезитейп ленти, които са ефективни най-вече в острите фази и също трябват да бъдат поставени от специалист. Работата на физиотерапевта не свършва само с това да премахне болката на атлета, основната му задача е след подробен анализ на проблема и особеностите му да приучи пациента какво да прави самостоятелно за да не се върне проблема. Профилактиката включва подобряване при нужда на мобилността или стабилизацията на тазобедрените, коленните и глезените стави. Дозирано натоварване и достатъчна загрявка при тренировки пречинявали преди проблеми с илиотибиалния тракт ( най-вече упражнения с много и интензивни клекове ). Адекватно отпускане и възстановяване на мускулите изграждащи тракта. Използвайте на подходящи обувки за тичане.