Христо Цветков

За нас е чест да ви представим един всестранно развит атлет, за който думите “Не мога” не съществуват. Христо Цветков е от типа хора, които без много шум постигат изключителни неща. Записва първият си IRONMAN още преди да може да изплува една дължина в басейна. И не кой да е IRONMAN а този в Ница известен като един от най-трудните. Става най-младият българин завършвал триатлон пълна дистанция. Изявява се много успешно и в бегаческите среди и освен това е майстор на късия разказ (гърчопис). Печелил е Витоша 100 и е завършил най-престижният шосеен ултра маратон Спартатлон. Участва на 12 и 24 часови бягания, където изминава над 200км в кръг. Като малък се занимава усилено с тенис на маса и жонглиране и има участие в “България търси талант”. Вижте и какво сподели в нашето блиц интервю:

• Кога започна да се занимаваш с триатлон?
  Преди около 3 години, в края на 2016та

• Защо започна да се занимаваш с триатлон?
  В период в който търсих нови предизвикателства (наивно си мислех, че ултрамаратоните вече нямат тайни за мен) видях някакъв клип от Кона. Естествено като всеки самоуверен 20 годишен, директно се записах за Ironman, този в Ница, Франция. Имах 6 месеца да се науча да плувам (повече от 1 дължина бруст, която ми беше лимита), и да прекарвам повече от 30 минути на декатлонската шосейката, без после да ми личи по разкрачената походка. Сега като си чета Гърчописа ми е неудобно от това колко малка (да не кажа никаква) представа съм имал за всичко от тренировки, през хранене, до байк фит.

• Коя от трите дисциплини ти е най-силна?
  Бягането, предполагам.

• А най-слаба?
  Със сигурност колоезденето.

• Напоследък се изявяваш в бегаческите среди. Смяташ ли отново да участваш в триатлони
  Имам планове за още един (или няколко) сезона в триатлона, но искам да съм далеч по-подготвен. Макар да не плувам и колоездя много, се държа в течение със състезанията, състезателите, съветите и уроците които се появяват в интернет, за да не почвам пак от нулата. В момента обаче имам още малко недовършена работа в ултрамаратоните.

• Кое е любимото ти състезание?
  В триатлона – неочаквано много се накефих на Пловдивския триатлон, но може би заради слабостта ми към обиколките. Лъвско сърце е със супер атмосфера, макар медузите и комарите да се опитват да я скапват. Всъщност имам само 7-8 завършени триатлона, така че не съм голям критерий. В бягането – Витоша 100.

• Кое е най-голямото ти постижение?
  В триатлона – че не се самозатрих по време на Айрънмена в Ница (макар гигантския фалит през който преминах). В бягането – Витоша 100 2019.
  
  
• Какво оборудване имаш?
  Имам часовник Гармин – първо беше 920, сега 935. Шосейка от Декатлон, 2 размера по-голяма от нужното, но беше намалена на 300 паунда 🙂 . Сложих й рога, пак някакви декатлонски. Предимно карах с гуменки (не ме мразете). Очилата ми ги видях на някаква реклама с Майкъл Фелпс и бях убеден, че ще ми свалят поне 15 сек/100. Бягам с Кинвара вече 3 години.
  
  
• Как тренираш, следваш ли някаква програма и по колко часа на седмица тренираш?
  Всеки път след състезание, сядам и си разписвам програмата до следващото състезание (обикновено 2 месеца), по дни. Консултирам се с 1 или 2 човека, за които съм убеден, че имат адекватно мнение по въпроса, после гледам да си я следвам. С бягането, часовете се трупат по-бавно. В най-обемните месеци, рядко прескачам 15-16 часа, докато помня, че дори на много по-слабото ниво от преди 3 години, се готвех за триатлон с 18-20 часа на седмица (двуразови тренировки в повечето дни, преди и след работа).

• Всички знаем, че триатлонът, и дългите ултри изискват много тренировъчни часове, какво те мотивира когата вече ти е писнало?
  Следващото състезание. Не знам при колко хора е така, но аз лично радко бягам заради удоволствието от бягането. Но пък кефа от напредъка и постигнатия резултат е несрваним и често това ме държи навън за още 5 км или още 10 минути темпо, дори когато ми е писнало. Същото беше и с триатлона.

• Спазваш ли специален хранителен режим и взимаш ли някакви суплементи?
  Нямам някакви строги ограничения в режима си. Докато пиша това си довършвам следобедния козунак. От 15 до 5 дена преди състезание намалям въглехидратите и преработената захар. Относно добавките – дълго време си мислех, че ям прилично и нямам нужда. След последното ми състезание (което не мина много добре), ходих да си направя кръвни изследвания (пуснах си специално спортни параметри, които ме интересуваха – феритин, желязо, Б12 и Д, натрий, калий, магнезий и т.н.). Оказа се, че има доста какво да подобрявам, сега пия 2-3, по веднъж на ден.

• Как успяваш да балансираш между времето,което отделяш за семейстовото и тренировките?
  Приятелката ми е наясно с “обсебването” ми от тренировките, в определени моменти от годината, и ме подкрепя, за което й благодаря (и й се чудя едновременно). От моя страна, опитвам да излизам рано сутрин или веднага след работа, да не губя излишно време и да се реванширам с каквото мога с къщните задължения.

• Разкажи ни за най-трудния момент, който си има по време на състезание и как се справи с него?
  Ами напоследък се разминавам с неочакваните трудни моменти (изключвам последните часове на всяко състезание, които са трудни по презумпция 🙂 ). След като през 2017та всяко състезание ми беше полу-провал, прекарах доста време в това да разбера какво е причинило грешките и да не ги повтарям. Все пак Пирин Ултра 2017та си остава катарзиса, който промени мисленето ми в тази насока и винаги си го спомням с нежелание (и малко смях).

• Какви са плановете ти за напред?
  През следващия сезон искам да се подготвя и да избягам по веднъж всички официални ултра дистанции (50/100 км, 50/100 мили, 6/12/24 часа) и да поставя силен личен резултат на тях. 24 часовото състезание в края на годината е и Европейско първенство, на което с малко късмет можем да се борим за отборни, а дори и индивидуални медали, което ще е огромен успех. Някъде в бъдещето определено искам да участвам на Кона (по-скоро искам да стигна нивото, с което да мога да се класирам, самото участие там не ми е приоритет), но ще има поне един сезон между следващия и Хавай, още не съм наредил всичко в дългосрочен план.

• Успяваш ли да намериш достатъчно достъпна информация в интернет за триатлона?
  Да, интернет е невероятно полезен за любителите във всички области, включително и в триатлона. Най-ясният пример който мога да дам е плуването ми, което прогресира от 25 метра борба за живот до 1:10-12 часа айрънменска дистанция за 4-5 месеца, благодарение на много четене и гледане, една подводна камера и много време в басейна. Естествено, когато искаш да станеш наистина добър, треньорът е незаменим и интернет остава на заден план.

• Какво искаш да пожелаеш на на triathlon.bg и неговата аудитория?
  Много се радвам, че се появихте! Триатлонът като масов спорт тепърва навлиза в България и това че го правите по-достъпен, с уроци и съвети е страхотно. Следя ви!
  На другите “абонирани” – успех!

Повече за Христо може да научите и от неговата страница Ицо пак тича