Момчил Димитров

 

Представи се с няколко изречения.

Здравейте, казвам се Момчил, на 29 години. Преди 10 години дойдох да уча в Германия, в момента работя тук. Винаги съм се занимавал със спорт, като от скоро съм и сертифициран ISSA персонален треньор и диетолог. Планирам от началото на 2022 професионално да се занимавам с активни хора, като и помагам в подготовката им за състезания по издръжливост.

От кога започна да се занимаваш с триатлон и защо?

За първи път чух думичката триатлон в един филм, който гледахме в 10-ти клас в училище. Още преди това съм бягал, можех и да плувам, но не се бях сещал, че спортовете могат и да се комбинират. Стана ми интересно и започнах да чета по темата. Спомням си колко бях впечатлен като разбрах колко може всъщност да издържи човешкото тяло. През 2012 направих първия си триатлон на супер спринт дистанцията (500м плуване, 20км колоездене и 5км бягане). След няколко години участвах на олимпийската дистанция (1,5км/40км/10км), после и на IRONMAN 70.3 (1,9км/90км/21км). През 2017 завърших първия си IRONMAN на пълна дистанция – 3,8км плуване, 180км колоездене и 42км бягане.

Трудно ли е човек да се подготви за IRONMAN и какви жертви е нужно да направи?

Разбира се, всичко е относително. Когато започвах, само мисълта за 180 километра колоездене ме изморяваше. Мислех си, че толкова могат да се изминат само с кола. Постепенно започнах да свиквам и да ми става дори забавно. Познавам хора, който са завършили такава дистанция на 18 години, има и такива на 83 години, има инвалиди, има и хора със синдром на Даун. Всичко е възможно. Убеден съм, че всеки, който поиска и се подготви подходящо може да се справи с такова предизвикателсво. Това далеч не означава, че е лесно. Нужни са много енергия и постоянство. Правилно хранене, тренировки, инвестиране на време и средства.

Постигна голям успех във Франкфурт, разкажи ни повече за състезанието? Имаше ли трудни моменти и как ги преодоля?

Състезанието във Франкфурт е официалното европейско първенство на формата IRONMAN. Традиционно на него участват огромен брой участници и конкуренцията е много голяма. Състезанието е и едно от най-горещите в европейския календар. Прогнозите за тазгодишното бяха за най-топлия ден от годината и се сбъднаха – температурата при бягането беше над 30 градуса. Целта ми за състезанието беше да се класирам за световното първенство – това означава, че трябваше да съм сред първите пет човека в моята възрастова група. Високата температура заедно с големите количества въглехидрати, които трябваше да приемам, ми създадоха големи стомашни проблеми на първата половина от маратона.Дотогава бях на 15-та позиция с десет минути изоставане от петия в моята възрастова група. В последните 10 километра успях да намеря нужното темпо и буквално на метри от финала да го догоня и изпреваря.

Какво е чувството да постигнеш голямата си мечта, класиране за Кона?

Трудно е да се опише. Световното първенство на Кона, Хавай е мечтата на много триатлети по целия свят. Представи си, че си фен на автомобилите. И в последните 10 години си си мечтал да имаш любимата си кола. Ставал си и си си лягал с мисълта за нея. Десет пъти на ден си си представял как я караш. Събуждал си се по-рано, за да работиш на втора работа или за да учиш допълнително, за да събереш нужните средства. Трябвало е да се лишиш от някои неща, които вероятно също биха били забавни. И накрая успяваш – имаш колата на твоите мечти. За всички други това е просто една кола, може би малко по-мощна, но все пак кола. Кара те от точка А до точка Б. Но не и за теб. За теб тази кола е специална. Защото знаеш през какво е трябвало да минеш, за да я имаш! Е, нещо подобно е. Може би много хора няма да го разберат, няма и нужда. Но за мен това е нещо специално.

Какви са следващите ти цели?

IRONMAN и триатлоните не са единственият формат, от който се интересувам. Има още легендарни състезания, в които планирам да участвам в близкото бъдеще. Част от тях са:
4 пустини – 4 ултрамаратона (250км) в четири от световните пустини
World Marathon Challenge – 7 маратона в 7 последователни дни на 7-те континента
Norseman – един от най-трудните триатлони на пълна дистанция, който се провежда в Норвегия
Bad Water – 135 мили(217км) без прекъсване в долината на смъртта в пустинята на Калифорния при температури над 40 градуса.
Имам и други идеи, но засега това са основните.

Очакваш ли трудности при подготовката за Кона, имайки предвид, че състезанието ще се проведе февруари 2022, а предходните месеци е зима в България?

Не само очаквам, аз се надявам да има трудности. Може би не най-стандартното изказване за такова събитие, но какво пък. Да, изместването на състезанието с 5 месеца не е оптимално, но такава е ситуацията. През февруари тук ще бъдат ниски температури, а на Кона, Хавай ще е около 25-30 градуса. Като подготовка ще се опитам да направя сходни условия в домашна обстановка.

Какви са очакванията ти за Световното първенство, какво искаш да постигнеш?

Очаквам да е трудно, все пак там отиват само най-добрите атлети в света. Поставил съм си определено време като цел, но преди всичко да се забавлявам. Това е мечтата ми в последните 10 години.

Триатлонът изисква освен пълна отдаденост и много тренировъчни часове, така и много финанси. Пътуването до Хавай е истинско изпитание за бюджета на всеки спортист, как ще се справиш с това предизвикателство?

Поставих си цел да стигна до Хавай преди 2 години. Разгледах какво трябва да постигна физически. Проверих и какво струва едно такова събитие с транспорт, такса участие, хотел и др. Разделих сумата на броя месеци и знаех какво трябва да отделям всеки месец, за да стигна до там. Трябваше да направя някои жертви по пътя към мечтата си, но за мен си струваше. По мое мнение много хора подценяват силата на малките стъпки за продължителен период от време. Въпреки това в момента съм в контакт с български и интернационални компании, за да мога да реализирам такова начинание.

Как изглежда ежедневието ти при поготовката ти за това състезание?

Аз имам сравнително обикновен живот. Работя в офис, имам приятелка, старая се да имам и социален живот. Това означава, че 10-15 часа тренировки на седмица идват допълнително, освен останалите отговорности, които съм избрал да поема. На работа съм от 8 часа. Редовно ставам в 5, за да отида да бягам около час. Къпя се, закусвам и отивам на работа с колело. Понякога имам тренировки и след работа. Уикендите използвам за по-дългите тренировки като 3-4 часа колело или 2 часа бягане. Имам късмет, че човекът до мен ме подкрепя в това, което правя. Разбира се, че трябва да се правят и компромиси, но като цяло е въпрос на добра организация и комуникация.

Какво ще пожелаеш на всички триатлети, които също мечтаят за Кона или други върхове в спорта?

Да обичат самия процес! Участието на световното първенство е това, което всички виждат и за което те поздравяват. Това, което не се вижда обаче са хилядите часове тренировки и лишения, през които трябва да минеш, за да стигнеш до там. Ако не намериш начин да се забавляваш с второто, едва ли ще постигнеш първото. Да, не всяка една тренировка ще е забавна, но ако самият процес те забавлява, тогава постигането на целта е просто хубаво допълнение.