За предизвикателствата на Кона 2022 – говори Момчил Димитров

През август на 2021 Момчил Димитров от русенския клуб Далян се класира за световното първенство на Ironman в Кона, Хавай. Интервюто с него може да намерите тук.

На 8.10.2022 се проведе и самото състезание. Свързахме се с Момчил за да сподели интересна информация относно участието си в тази емблематична надпревара.

Здравей Момчиле. Вече си отново в България, какви са ти общите впечатления от световното първенство, на което участва?

Здравейте, впечатленията ми са като от световно – доста силни и разнообразни. Това беше шестото ми състезание на дълга дистанция, мога спокойно да кажа, че беше и най-тежкото, което съм правил. Трудни климатични условия и много силна конкуренция. Не успях да запиша лично постижение, но предвид обстоятелствата съм доволен от себе си.

Какво е различното на световното на Ironman в Кона?

Световното в Кона е емблематично състезание. Там отиват само най-добрите 6% от всички атлети, които завършват Ironman по света. Целият формат Ironman е създаден точно на това място. Трасето е (почти) същото както и за първия Ironman през 1978г. Освен това всички настоящи и минали шампиони се събират там – дали да се състезават, или само да гледат. Атмосферата е доста различна от всички други състезания, на които съм ходил.

Как се подготви за условията на острова?

Климатът на Хавай е доста различен от всичко, което съм изпитвал в Европа. Състезанието се провежда на активен вулкан в средата на Тихия океан. Пейзажът е смесица от това, което сме виждали по картичките и пустиня от застинала лава. Горещо слънце с много влага и постоянни ветрове. Беше важно да прекарам колкото се може повече време на такива условия, за да свикна. Пристигнах на Кона 5 дни преди състезанието, а преди това бях още около седмица в Лос Анджелис за подготовка.

Имаше няколко смени на датите за световното. Това как ти се отрази?

Класирах се за Хавай през август 2021 в Германия. Първоначално световното трябваше да е през октомври 2021 (както е по традиция), но заради пандемията беше изместено за февруари следващата година. После отново беше изместено за май 2022 в St. George, щата Юта. Класиралите се атлети можехме да избираме между участие през май в Юта или през октомври на Хавай. Избрах втората опция, но това значеше, че ще мине още един цял сезон преди да е време за състезанието.

Това е голяма промяна и психологическо предизвикателство. Трябваше да остана концентриран и да продължа да тренирам толкова упорито за още една година. Имах не един момент, когато ми се струваше, че времето сякаш не минава.

Как протича логистиката на едно такова мероприятие?

Погледнато от България, Хавай е на другия край на земното кълбо. Повече от 13000 км и 12 часови зони. От врата до врата смених 4 полета, пътувах с влак, кола и самолет, общо около 30 часа само в път. Към това идва и транспортът на цялата екипировка и личен багаж, организирането на нощувки, трансфери, сухоземен транспорт. Едно такова пътуване не е никак лесно физически, психологически и финансово и съм безкрайно благодарен, че семейството ми помогна в организацията.

Като стана въпрос – кой беше с теб на състезанието да те подкрепя? И колко е важно да имаш подкрепа?

Както на всеки един Ironman досега, до мен отново бяха семейството ми и моята по-добра половинка. Дори не искам да си представя какво би било да се състезавам без те да бъдат  наоколо. В деня на състезанието през цялото време ме следяха онлайн и ме подкрепяха като минех покрай тях. Огромно благодаря на тях, на всеки един, който ме подкрепи финансово или ми писа подкрепителни съобщения около състезанието. Това ми напомняше постоянно, че някой ме гледа и нямах право да се откажа, колкото и трудно да беше.

Как премина състезанието? Какви бяха трудните моменти и как ги преодоля?

Въпреки двуседмичната аклиматизация условията в деня на състезанието бяха тежки. Плуването мина добре, но през първите 90км на колелото имах постоянен насрещен вятър, който след обръщалото се обърна и духаше странично. От гледна точка на изхранване мисля че се справих добре, но на бягането се бях изтощил и имах доста моменти на ходене. Все още анализирам къде допуснах грешки и какво мога да подобря.

Плануваш ли отново да се класираш за световното на Ironman?

Както споделих и по-горе, това е едно голямо логистично, физическо и финансово предизвикателство. Състезанието наистина е емблематично и със специална атмосфера, но същевременно и сравнително скучно от гледна точка на трасе. През 90 процента от времето си сам срещу природата в средата на пустиня. Така че поне засега не планирам да участвам отново там. Това беше моята мечта за последните 10 години и аз я сбъднах и съм много щастлив, но имам и други цели в списъка.

Върху какво ще започнеш да работиш сега, след като постигна тази своя мечта?

Все още съм доста изморен от цялото преживяване. За начало ще направя пауза от няколко седмици без структурирани тренировки. Това е важно и от психологическа гледна точка. Мисля, че все още имам какво да покажа и постигна и искам да продължа да се състезавам на високо ниво. Освен триатлони догодина искам да участвам и на първите си планински бягания. Планът не е съвсем ясен към този момент, но със сигурност ще се видим отново на някое триатлонско състезание. А освен като атлет се развивам и като треньор, който иска може да ме намери в социалните мрежи – Facebook или Instagram и да ми пише по всякакви въпроси. Ще се радвам да съм полезен и да помогна с каквото мога.