Д-р Евелина Златанова за спорта, героите и важните неща в живота

Д-р Евелина Златанова е на 34 години – един от младите ендокринолози във Варна и със сигурност едно от най- успешните лица на триатлона на България. Завършила е дългата Ironman дистанция през 2010 г, в Прага (3,800 км плуване, 180 км колоездене, 42, 195 км. бягане). Тя е член на УС на един от седемнадесетте клубове по триатлон, членуващи в Българска Асоциация по Триатлон (БАТ) – Три Тийм Варна, чийто председател е нейният съпруг Райко Николов. Д-р Златанова е специалист ендокринолог. Завършва медицина през 2011 година с пълно отличие и награда “Златен Хипократ”. с В момента работи в едно от КОВИД отделенията на Университетската болница “Св. Марина” във Варна. Майка е на две прекрасни дъщери Юлия – на 7 години и Анелия – на 2,5 години.

Защо избрахте да се занимавате точно с триатлон?

Като дете тренирах лека атлетика. Занимавала съм се със седмобой – това е най-сложната технически и най-тежката за издръжливост дисциплина. Когато записах да следвам медицина, беше невъзможно да продължа като активен спортист. През 2010 година реших да се върна към спорта, обаче исках да предизвикам себе си с нещо ново – нещо свързано с издръжливост. Търсех нови емоции, различни умения. И се научих да плувам. След това реших да го съчетая с още нещо и от любителското каране на колело, започнах системно да се подговям в триатлона.

ВИНАГИ СЪМ МЕЧТАЛА ДА БЯГАМ МАРАТОН

Винаги ми е било мечта да избягам маратон – 42, 195 км и като видях, че в Ironman има маратон, разбрах, че това е моето състезание. Пък и кой не иска да е завършил нещо в България? (смее се). Бях млада и нямах деца.

Колко дълго продължи подготовката ви за това състезание в Прага през 2010 година?

Може би година. Бях стажант – лекар. Имахме занимания от 8 до 14 часа. Оставаше ми повече свободно време. Плувах сутрин рано в морето. Вечер бягах на стадиона. Тогава живеех близо до стадион. Успявах да се наспивам – нямах като сега множество дежурства. Спазвах хранителен режим. Имах по-засилени тренировки – всеки ден, често сутрин и вечер. И така успях да реализирам тази своя мечта.

ЕМОЦИЯТА, КОГАТО ФИНИШИРАШ НЕ МОЖЕ ДА СЕ СРАВНИ С НИТОЕДИНКРИТИЧЕН МОМЕНТ

Помните ли най–критичния момент в това състезание?

Цялата емоция, когато финишираш, не може да се сравни с нито един критичен момент. Бях много разочарована, че слязох много късно от колелото. Много хора ме бяха изпреварили и се почувствах така, все едно не ми е там мястото. Но пък на бягането с всеки километър успявах да изпреварвам много хора. Класирах се много добре – тогава станах първа в моята възрастова група. Бях много щастлива, защото направих много бърз маратон и то след колело. Почувствах се много специално. Там се въртяха обиколки от по 10 км в парка и имаше навсякъде трибуни – аплодиращи възторжени зрители, което не ми се беше случвало в България. Непрекъснато получавах подкрепа, приканваха ни да тичаме, да не се отказваме, беше незабравимо преживяване. Това, което ми направи впечатление е, че награждаването не започна, докато не финишира и последният човек. Докато чакахме за награждаването всеки споделяше емоциите си и затова мисля, че социалният елемент при триатлона също е много важен.

Да предизвикат себе си. Затова ли толкова много хора се обръщат към триатлона?

Да, категорично. По-голямата част от спортувалите един от спортовете, искат да придобият нови умения, търсят нова емоция. Самата комбинация от трите спорта е страхотно подбрана според мен.

ХУБАВОТО НА ТРИАТЛОНА Е, ЧЕ ВСЕКИ ДЕН МОЖЕШ ДА ТРЕНИРАШ НЕЩО РАЗЛИЧНО

Триатлонът ли ви събра със съпруга ви?

Да, той също е триатлонист – тогава живееше в Германия. Покрай него и след онзи старт в Прага, успях да завърша половината дистанция Ironman в Кьолн. По-късно като станахме семейство се зароди и общата ни идея да популяризираме триатлона във Варна – имаме доста добри условия за практикуване на този спорт. Имаме море, открит 50-метров басейн, няколко стадиона с тартанова настилка на пистите, горски площи около града. С колелото е малко по-трудно. Основахме клуба по триатлон в града – Три Тийм Варна. Съпругът ми Райко Николов е председател. Аз съм член на УС и помагам с женската част. Имаме човек, който отговаря за колоезденето, треньор който води тренировките по бягане за любители, както и треньор по плуване.

Клубът е насочен към работа основно с любители – те имат различни професии имат семейства, а триатлонът им е хоби. Тази година имаме 30 нови членове, от които само три дечица – останалите са зрели хора, които искат да опитат нещо ново.

Искаме да подкрепим и работата на Българската асоциация по триатлон. Като нова, амбициозна организация с визия за бъдещето развитие на спорта, мисля че това е много важно – да окажем на ръковоството нашата подкрепа. Чудесно е, че има все повече хора, които откриват триатлона. За мен това е един от спортовете, които помагат за здравето. Плуването е доказано най-атравматичният спорт, който може до дълбока старост да се практикува. А в комбинация с колоездене и бягане изключително много поддържат и физиката, и психиката. Пък и не е еднообразно.

БАЩА МИВИНАГИ Е БИЛНАШИЯТ ГЕРОЙ

В повечето случаи изборът за такъв активен начин на живот – насочен към спорта, идва от семейството.

Да, така е. В моето семейство баща ми Бойко Златанов е маратонец. Цял живот е работил и въпреки ангажиментите си е успявал да спортува всеки ден и за нас той винаги е бил нашият герой – примерът, че човек може да се справи. Впрочем, той още се състезава. Вече е на 59 години и продължава да бяга маратон.

Ние от своя страна, със съпруга ми водим дъщерите си с нас. Искаме те да се учат от нашите действия, а не от нашите приказки колко е полезно. Голямата ни дъщеря Юлия която скоро ще стане на 7 години, от една година тренира плуване, а от три години – карате. Малката Анелия все още е само на разходки. Тя е на две години и три месеца. Но със сигурност и тя ще спортува.

С плуване ли е добре да започне едно дете да се занимава?

Мисля, че да. Колелото и бягането трябва да са на по-късен етап. Може би след втори, трети клас. Плуването може и на 3-4 години. Там напредъкът е по-бавен, заради развитието на нервната система и центровете в малкия мозък, отговорни за координацията. Но като движение, израстване, еластичност на мускулите, мисля че плуването е най-подходящо за децата.

Как делите сега времето си между спорта и медицината?

За жалост обстановката в момента е много тежка. От месеци работя в COVID отделение и това не ми позволява да отделям желаното от мен време за спорт. Но въпреки всичко намирам начин. Макар и по-малко или недостатъчно спрямо моите представи, но намирам начин да спортувам 3-4 пъти седмично. Надявам се, че когато се успокои обстановката и се върна към нормалния ритъм, посветен само на специалността ми ендокринология, ще се върна и към спортните си навици, от които имам огромна нужда. В момента почти цялата ни болница – Университетската болница във Варна е с COVID отделения и всички колеги работим в COVID клиники.

ПАНДЕМИЯТА СЕ ОТРАЗИ ПАГУБНО НА МНОГО НЕЩА, НО СЕМЕЙСТВАТА СТАНАХА ПО–СИЛНИ

Какво научихте от тази безпрецедента за най–новата история на човечеството хуманитарна криза като човек и като лекар?

Научи ме да бъда по-търпелива. Да не живеят за бъдещето, а да живея ден за ден и седмица за седмица. Научихме се като цяло да не правим големи планове. Научихме се на повече грижа за близките. Пандемията се отрази пагубно за много неща, но семействата станаха по-силни. В един момент осъзнахме, че имаме и по-възрастни хора около нас, за които трябва да се погрижим. Въпреки тежките времена за България, все пак мисля, че ние хората станахме повече ЧОВЕЦИ.