Лицата на триатлона в България: Александър Божилов

Следващото интервю поставя началото на кампанията „Защо триатлонът е нещо повече от спорт?“. Кампанията има за цел да представи лицата на нашия спорт – триатлон, тяхната история по завладяващ начин, както и спецификацията и майсторството на този труден спорт. И ще бъдем изключително щастливи, ако примерите, които показваме, успеят да помогнат на повече хора да възприемат по-здравословен и активен начин на живот.

За нас е чест и удоволствие, поредицата от интервюта да започне с голямата спортна надежда на Българска асоциация по триатлон, а именно Александър Божилов.

Всяка история има начало. Разкажи с няколко думи за себе си и какво те вдъхнови да се занимаваш с триатлон? Какво те мотивира да продължаваш? 

Здравейте, казвам се Александър Божилов на 17 и половина години, състезател на СКПСТ „Космос“ – София. Спортната ми кариера започна с плуване, покрай големия ми брат Петър Божилов и баща ми – Борис Божилов, който ни беше треньор. С триатлон се занимавах спорадично в миналото, до преди 3-4 години когато успехите ми на държавните първенства по триатлон и лека атлетика ме изведоха до шампионските титли в двата спорта и взех твърдото решение да сменя плуването с триатлона и в частност – акватлона /плуване + бягане/.

Как участието в триатлона е повлияло на твоя начин на живот ?

Може да се каже, че от 2-3 години, начинът ми живот коренно се измени. Тренировките от една дневно, станаха 2 до 3 дневно. Свободното ми време намаля доста, наложи се да разбирам поне в един критичен минимум от велосипеди, капли, педали, шпайкове и маратонки. Бих казал, че и контузиите се увеличиха малко повече.

Как успяваш да балансираш между спорта, училище и свободното време?

За сега балансът се получава, защото в училището ми – спортното „Ген. Владимир Стойчев“ в гр. София, проявяват разбиране и въпреки, че съм в паралелка с плуване, ръководството ми влиза в проблемите и ме освобождават от занятия и когато имам важни триатлонски състезания. Свободното ми време основно е вечер и на този етап ми стига.

Разкажи ни за това как протича един твой тренировъчен ден.

Сутрин правя ОФП – лицеви, коремни и гъвкавост, после ходя на училище, по обед плувам около 5 км тренировка, /понякога плувам и сутрин/. В ранния следовед карам велосипед, около 35 -55 км. в покрайнините на София и в късния следобед бягам- 10-15км.. Често след плуването правя само една дисциплина, поради лошо време или бягам на пътека във фитнеса. Вечер отново ОФП + гъвкавост. /ОФП=обща физическа подготовка/.

Коя част от триатлона ти е най-силна?

До един момент плуването ми беше най-силната част, до моментът, в който станах, вече три пъти държавен шампион на 3000м. гладко бягане на писта и в зала за младежи. От този момент тези два  спорта са ми водещи, като до известна степен отстъпвам при велосипеда, но и това не е съвсем така, защото тази година на Държавно първенство по триатлон в Пловдив имах, мисля най-бързото време и на този сегмент .

Кой е по-трудният аспект от подготовката за състезанието, физическият или психическият?

Определено физическият. От психогическа гледна точка с баща ми и мой личен треньор винаги си вършим добре предварителната работа от към запознаване с трасе, опасности по трасето, какви противници да очаквам, какво време ще ни чака, температура на водата и влизаме в битката много подготвени. За мен определено физическата подготовка е по-важна и трудна.

Можеш ли да разкажеш за уникалните предизвикателства, пред които са изправени триатлонистите, като балансиране на три различни дисциплини и тренировки за състезания за издръжливост ?

От една страна е необходимо да може да се плува на прилично ниво. И да се тренира в басейна всеки ден. По сериозните тренировки, обаче трябва да са в бягането, защото повечето неща се решават там. Трябва и да се бяга правилно. Най-лесни са нещата с велосипеда, защото ако се кара в група от колоездачи има лека възможност да направиш по лек прехода към бягането. Там нещата в тренировките са и по-весели и нееднобразни. Има и четвърта дисциплина – преходите в зоната за смяна. Това също трябва да се тренира сериозно, защото с бавна смяна на дисциплините може безвъзвратно да се провалят нещата.

Как балансираш състезателния характер на триатлона с важността за поддържането на здравословно, позитивно мислене?

Едното не изключва другото. Когато се състезаваш на всякакво ниво, в главата ти е предимно – да изкараш трасето, без някакви сериозни кризи и контузии. Види ли му се края – позитивното мислене винаги идва.

Има ли моменти, когато си задаваш въпроса: „Защо правя това“?

Не бих казал. От 5 годишен тренирам и спорта ми е станал ежедневие и реалност. Винаги имам цели за гонене и не ми остава време да се питам – „Защо правя това ?“, може би след години или след някоя травма може и да стигна до този въпрос, но за сега той не ме касае.

Можеш ли да разкажеш за някакви конкретни моменти или преживявания от твоята спортна кариера в триатлона, които са били особено значими или трансформиращи за теб?

Миналата година ми се случи да стана шампион на една Европейска купа в Кишинев в конкуренцията на над 50 младежи. За зла беда изпуснах един конус по трасето с велосипеда, докато се гонехме с основния ми съперник. Съдиите поумуваха малко и директно ме дисквалифицираха. Според нас, това беше адски пресилено. После с БАТ водихме дела в арбитражния съд в Лозана, но не ни отмениха наказанието. Това много ме разтресе, защото ако ми беше призната тази титла щях да отскоча в десетката на най-добрите младежи в Европа. Но здраве да е. Живота продължава.

Какъв съвет би дал на някой, който се интересува от триатлон като спорт или сега започва?

Да почва смело, но лека полека, с постепенно увеличаване на дистанциите. Да се научи да плува правилно. Да си намери лек и здрав велосипед и удобни маратонки за бягане. И да почне самостоятелно, без да е в състезание, защото там нещата са малко по-различни. Съветът ми е да изпипа всички технически елементи добре, за да мине трасето безаварийно и без сътресения, като не е ли бивш плувец да плува по много и при треньор по плуване, за да не провали състезанието още в първата дисциплина. Плуването е най-трудния спорт от всички и макар, че там нещата са най-кратки, се налага да си конкурентен на другите, за да може да излезнеш от водата в някоя от по-предните групи клоездачи.

По какъв начин триатлонът насърчава личностното израстване и развитие?

Триатлонът те учи на дисциплина, на повишено внимание при изпълнение на детайлите. Да си разпределяш правилно времето. След дадена тежка дисциплина нищо не може да те уплаши в живота, колкото и тежко да е, просто защото по-тежко и сурово предизвикателство от 1500 м плуване, 40 км колоездене и 10 км бягане – навързани едно след друго – няма. И то в остра битка за първите места.

Защо триатлонът е нещо повече от спорт и каква роля смяташ, че триатлонистите могат да изиграят в насърчаването на по-здравословен начин на живот?

Триатлонът съчетава двата най-красиви и полезни спорта – плуване и бягане + тежкото и дълго колоездене. Тялото се развива хармонично и комплексно, като съчетава хубавите неща и от трите спорта. Триатлонистите са по-издържливи от останалите спортисти, като спорта навлиза с много голяма скорост сред обществото и все повече хора започват да го практикуват, което е добре.

Как виждаш развитието на триатлона през следващите години и каква роля се надяваш да играеш в тази еволюция?

Развитието на триатлона в световен мащаб е оптимистично, той разшиирява границите си, континентите и разновидностите си. За България не толкова, но въпреки това считам, че се увеличават хората, които го практикуват. И професионално и аматьорски. На този етап – искам да държа позицията на най-добър български триатлонист, колкото се може повече, като ще се опитвам да катеря в световните и европейски ранглисти към по-предни места.