Димитър Карабахчиев
Днес ви представяме един от хората, които често може да видите по подиумите на състезанията по планинско колоездене и триатлон – Димитър Карабахчиев. Тази година Джими завърши и първият си Ironman за впечатляващите 10 часа и 43 минути и даде сериозна заявка за следващата година! Вижте и какво сподели в интервюто за triathlon.bg:
- Кога започна да се занимаваш с триатлон?
За първи път се поинтересувах от триатлон през 2014-та. До този момент се занимавах само с любимото ми планинско колоездене, като вече имах известен опит и в състезания. За да поддържам форма в студените месеци неподходящи за колело започнах да бягам в парка. Хареса ми. Благодарение на бурно развиващата се бегаческа общност във Варна и най-вече на приятелите ми от iRun.bg се увлякох още повече и опитах и планинско бягане. Първият ми старт като бегач беше радост споделена с десетки луди глави. Влюбих се в бягането сред природата. Тогава приятел видял моя снимка се пошегува иронично с мен като ме пита дали съм се готвел за Ironman. Не разбирах какво ме пита и за да му отговоря се наложи да проверя какво означава този „железен човек“. Товага за първи път разбрах що за „лудост“ е Ironman: да плуваш 3.8км, да караш 180 км колело и завършиш с 42 км бягане. Стори ми се интересно и също толкова непосилно в този момент. Започнах да мечтая някой ден да опитам. Нормалните хора правят първите си стъпки в триатлона с кратки дистанции, обикновено в класическите шосейни стартове. На мен не можа да ми се получи така заради липсата на добър шосеен велосипед и най-вече заради твърдоглавието ми. И така всичко започна с първото ми участие в „Лъвско сърце“ при дебютното издание през 2016. Записах се с много притеснение дали ще успея да изплувам 3 километровата дистанция и дали въобще ще мога да стигна до бягането, но успях и бях много, много щастлив.
- Защо започна да се занимаваш с триатлон?
Запознанството ми с триатлона беше едновременно и случайна среща, и търсен експеримент. Дирих нови предизвикателства. Опитвах се да разбера дали ще се справя с комбинирането на три дисциплини. Питах се дали е за мен. Отговорите дойдоха на финала на Лъвско сърце. Малко бе да се каже, че бях развълнуван. Запознах се с прекрасни хора, намерих страхотни приятели споделящи тази страст. Да, исках да се занимавам с това, да общувам с такива атлети… и да пробвам поне още веднъж. Вълната от емоции не затихна и продължи. Малко по малко увеличавах стартовете, като неизменно в календара ми присъстваше Приморско. И ето ме сега след близо 15 състезания в различни формати на триатлона, очаквам с нетърпение петото си участие в Лъвско сърце.
- Коя от трите дисциплини ти е най-силна?
Колоездене – първата ми любов. 🙂 Наясно съм обаче, че имам да уча още много.
- А най-слаба?
Плуването, но се опитвам да го подобря. Може би там хвърлям най-много усилия към този момент. Трудно е, когато си пропуснал да се занимаваш с плуване в ранните детски години, но съм амбициран и не се отказвам лесно.
- На какви дистанции участваш?
Иска ми се да експериментирам повече и да опитам различни формати. Много ми допадат cross (планинските) стартове, но съм пробвал едва само два (Лъвско сърце и ръмунския Fară Asfalt). От класическите шосейни все още не съм стартирал в спринтовите дисциплини, но истински харесвам дългите: Half Ironman и Ironman, в които вече имам скромен опит.
- Кое е любимото ти състезание?
Лъвско сърце!
- Кое е най-голямото ти постижение?
Най-голямо постижение ли? Гордея с децата, семейството и приятели ми! Завършеният Ironman е изпълнена мечта, но това което ме прави истински щастлив е любовта и подкрепата на близките ми. Бих сметнал за свое голямо постижение (и нечие „проклятие“) ако някой от приятелите ми се зарази с тази „краста“ наречена триатлон.
- Какво оборудване имаш?
Приличен MTB. Все още не разполагам със свой tri-bike затова разчитам много на приятелите ми от Колоездачен клуб Варна, които ме подкрепят от 2013-та година и ми помагат с екипировката.
- Как тренираш, следваш ли някаква програма и по колко часа на седмица тренираш?
Спортът за мен е предимно забавление. Семейството е на първо място и затова подготовката се определя от ангажиментите ми свързани с него. По тази причина не мога да спазвам установена програма и да разочаровам някой треньор. Затова отделеното седмично време за подготовка варира много. Максимумът ми е 4-5 тренировки на седмица (приблизително 8-10 часа) в неактивен сезон и 5-6 тренировки (10-12 часа) в активен. Опитвам се да слушам тялото си, да не го тормозя прекалено и най-вече да се забавлявам. През зимата се случва да пропускам тренировка по колоездене, но гледам да не пропускам занимания по плуване.
- Всички знаем, че триатлонът изисква много тренировъчни часове, какво те мотивира когато вече ти е писнало?
Хей, това му е хубавото на триатлона – три спорта! 🙂 Ако в момента не ти се прави едното, подхващаш друго. В крайна сметка освен предизвикателство обикновено причината много плувци, колоездачи и бегачи да започнат да се занимават с тази лудост е… разнообразието. 🙂
- Спазваш ли специален хранителен режим и взимаш ли някакви суплементи?
Опитвам се да ям разнообразна растителна храна. За състезанията разчитам на Gold Nutrition Bulgaria и Sponser.
- Как успяваш да балансираш между времето, което отделяш за семейстовото и триатлона?
Сложна задача. Гледам да увличам децата към спорта без да съм твърде настоятелен. От около година и половина хлапетата ми се занимават с плуване и лека атлетика и тренираме заедно. Това за мен е прекрасна мотивация, а виждам че и те са доволни, че се навъртам около тях. 🙂 На състезания често съм със семейството си.
- Разкажи ни за най-трудния момент, който си имал по време на състезание и как се справи с него?
Едни от най-трудните моменти са ми били бяганията на Витоша 100 в трите ми участия в дуатлона (100км колоездене + 100км бягане). Казват, че всички състезания за издръжливост се решават с психика, а не с физика. Това е вярно и инатът и вироглавството често са ме избавяли в такива ситуации, но в тези случаи не беше така. Имах огромния шанс добри приятели да са около мен и да ми помогнат точно когато имах най-голяма нужда.
- Какви са плановете ти занапред?
Единствената установена дата към този момент е 5 септември 2020, Приморско. 🙂
Тази година пропуснах първото състезание по триатлон в рамките на Лудогорски маратон и ми се иска да участвам и там. Може би Правец TRI. Вече се чува и за едно родопско приключение, което се очертава да бъде много, много интересно. Имам желанието отново да изпитам тръпката на Ironman, но все още нямам регистрация.
- Успяваш ли да намериш достатъчно достъпна информация в интернет за триатлона?
За радост все повече хора се интересуват от триатлон. Общността става все по-голяма. Увеличава се броят на стартовете в България. Нивото на подготовка на триатлетите расте. Това е пряко следствие на това, че за триатлон се говори и пише все повече. Благодарение на triathlon.bg информацията се намира все по-лесно, а статиите са много полезни, интерсни и добре структурирани. Прочитам ги с удоволствие и ви следя. 😉
- Какво искаш да пожелаеш на на triathlon.bg и неговата аудитория?
Пожелавам ви все повече читатели, които да намират желание и мотивация да се занимават с този прекрасен, хармоничен спорт. Мечтайте смело! Няма невъзможни неща!
Вашият коментар