Диан Киров

Днес ви срещаме с Диан Киров, за който триатлона също е неизменна част от ежедневието. Диан има успешно завършени две пълни IRONMAN дистанции и 3 халфа! През 2019-а заминава за Кения където в рамките на 5 месеца с двама приятели са доброволци в училище за сираци и в последствие основават фондация “Втората миля”

• Кога започна да се занимаваш с триатлон?
  
  Октомври 2016.

• Защо започна да се занимаваш с триатлон?
  
  Бях избягал вече няколко маратона и търсех ново предизвикателство. Чух за Ironman и реших, че това ще бъде следващата ми цел. Преди да започна да се подготвям се срещнах с един от най-добрите ни триатлонисти от близкото минало – Краси Костов, който е от родния ми град Сливен. Той ми помогна със съвети в началото и ми препоръча поне две години подготовка. Аз, естествено, реших, че мога да се справя и за една и така след около 11 месеца тренировки завърших първия си Ironman през 2017 – този в Червия, Италия.

• Коя от трите дисциплини ти е най-силна?
  
  Не мисля, че имам кой знае колко силна дисциплина. Може би на бягането се чувствам най-уверен.

• А най-слаба?
  
  И в трите съм слаб, но бих казал, че плуването ми куца най-много. При него Жоро ми помогна много да е поне на прилично ниво „не-удавник“.

• На какви дистанции участваш?
  
  Халф и фул Ironman.

• Кое е любимото ти състезание?
  
  От халфовете – това от веригата Oceanlava в Черна гора, а от фул – Ironman-а в Хамбург.

• Кое е най-голямото ти постижение?
  
  Не мисля, че имам някакви забележителни постижения в триатлона. Може би това, че преборвам себе си, мързела си, желанието да се храня без да се замислям за последствията, умората и отчаянието по време на състезание, както и това, че показвам на хората около мен, че всичко е постижимо, стига да положиш достатъчно труд и да му се посветиш.

• Какво оборудване имаш?
  
  Имам няколко колела на различни марки, нисък клас тренажор Tacx, трай-сют Orca, за бягане основно Найк, нисък клас неопрен и най-необходимите неща за плуване.

• Как тренираш, следваш ли някаква програма и по колко часа на седмица тренираш?
  
  Не бих казал, че следвам стриктна програма. Вземам идеи от интернет, но си ги адаптирам към времето, с което разполагам и към това как се чувствам. Миналата година си контузих рамото, докато карах сноуборд и плуването на Ironman-а в Хамбург го изкарах на инат. Оттогава не съм плувал и карам по-малко колело, но се старая да бягам сравнително редовно, така че в момента часовете са сведени до минимум (около 10 часа на седмица). При подготовката за състезание са около 20-25.

• Всички знаем, че триатлонът изисква много тренировъчни часове, какво те мотивира когата вече ти е писнало?
  
  Имам един приятел, който често ми казва „Имам чувството, че си най-мързеливият човек, който някога е завършвал Ironman или маратон.“ Общо взето мотивацията ми е много на приливи и отливи и има моменти, в които ако мога да си спестя тренировка го правя. Преди се мотивирах от успехите на другите, сега вече ме мотивира това да бъда по-добър, отколкото съм бил вчера, както и това че мразя да се отказвам и си казвам „Така или иначе си започнал, положил си толкова усилия, не можеш да спреш сега.“

• Спазваш ли специален хранителен режим и взимаш ли някакви суплементи?
  
  Спазвал съм няколко различни хранителни режима – Зоната, ниско въглехидратна – високо мазнинна, веган. Сега се старая да избягвам захарта и да ям възможно най-чисти храни, но не спазвам конкретен режим. Пия протеин, Омега 3, глутамин и Б12.

• Как успяваш да балансираш между времето, което отделяш за семейството и триатлона?
  
  През последната година осъзнах, че спортът не е всичко. Особено, ако го правиш за удоволствие, на аматьорско ниво. Взаимоотношенията с хората около теб са нещо истински стойностно. Това дали ще завърша Ironman за 12:30 или за 10:30, или ако щеш за 9:00 и се класирам за Кона, ще се забрави и няма да направи света около мен по-добро място, но пък би ми коствало много повече вложени усилия, емоции и време. Хората в живота ни обаче няма да се вечно с нас, и когато един ден ги няма, медалите, стартовите номера и раниците от Ironman няма да ме топлят. За това съм решил да не ги жертвам в името на спорта. Накратко – старая се да ставам по-рано или да тренирам вечер по-късно. Може би помага и това, че не съм женен и нямам деца, но докато стигна до горните изводи паднаха и няколко „жертви“ 

• Разкажи ни за най-трудния момент, който си има по време на състезание и как се справи с него?
  
  По време на миналогодишния Ironman в Хамбург, на бягането просто ми отказа мозъкът. Сякаш рязко си изгубих why-а. Започнах да се питам защо го правя и на кого е нужно да се мъча така, още повече, че вече бях завършвал такова състезание. Обаче си казах „Шматка, да не си стигнал дотук, за да се отказваш. Колко време си тренирал, колко пици и сладоледи си пропуснал, стегни се малко и си го завърши, пък после ще я мислим занапред.“ Отделно с мен бяха и родителите ми и не исках да се изложа пред тях. В края на състезанието, когато вече бягах по червения килим, баща ми ми подаде българското знаме и в очите му имаше сълзи (на гордост надявам се, а не да ме е оплаквал). След финала, при мен дойде един българин, който живее там и ми каза, че много се е изкефил като ме е видял да пресичам със знамето и ме поздрави. Тогава си казах, че шматка, не-шматка, си заслужаваше мъките 

• Какви са плановете ти занапред?
  
  Тази година съм я писал нулева. Искам да видя как ще ми е рамото. Вече, слава Богу, е доста по-добре и мисля от следващия месец да започна с плуването, но както казах – не съм плувал от края на юли. Също съм качил и доста килограми. Март месец ще бягам на маратона в Барселона. Ако е рекъл Господ, септември на Лъвско сърце ще ми е единственият триатлон за тази година. Догодина, живот и здраве, повече 

• Успяваш ли да намериш достатъчно достъпна информация в интернет за триатлона?
  
  Информация има много, но е основно на английски. От време на време поглеждам и някакви източници на немски.

• Какво искаш да пожелаеш на triathlon.bg и неговата аудитория?
  
  Изключително много се радвам за това, че ви има и че запалвате все повече хора по триатлона, както и че мотивирате вече запалените. Пожелавам ви един ден да отразявате Кона на живо, както и да интервюирате топ атлетите там. На аудиторията ви пожелавам да не спира да спортува, всеки ден да надминава вчерашното си аз (и като спортисти, и най-вече като хора).