“Винаги има значение кой е до теб в състезанието”

Единодушни са победителите от първата корпоративна щафета в Бургас през 2021 г.

Генералният дистрибутор на Mercedes-Benz за България Силвър Стар ще подкрепи за втора поредна година Българската асоциация по триатлон в мисията й да популяризира спорта сред подрастващото поколение. Триатлонът сред спортовете, които стоят най-близо до природата, а Силвър Стар неизменно следва политиката на Mercedes-Benz за постигането на въглеродно неутрално утре.

Спортът винаги е присъствал в ДНК-то и продуктите на бранда на трилъчевата звезда, а стремежът към лидерство очевидно е заложен не само на глобално, корпоративно, но и на индивидуално ниво. През миналата година отборът на Силвър Стар – Виктор Апостолов (плуване), Милен Сталев (бягане) и Светлин Ангелов (колоездене), спечелиха безапелационно първата корпоративна щафета към отворения старт на Триатлон Бургас. Състезанието, което се проведе на 27 юни 2021 г. включваше 750 м плуване, 20 км колоездене и 5 км бягане. Тримата представители на компанията, генерален дистрибутор на Mercedes-Benz за България, победиха на финала с лични постижения в спринтовите дисциплини.

Как се готвят за новия сезон и дали имат намерение да защитят титлата си от миналата година, ще разберем сега от тях:

Здравей, разкажи ни малко повече за себе си, за твоя спортен опит, кога започна да спортуваш и какво?

Милен: При мен бягането започна интересно. Започнах да бягам късно, преди 7 години. През 2015 г. бяхме с жена ми в Барселона и попаднахме случайно на тамошния маратон. Много ми  хареса. Дори не знаех каква е дистанцията, нямах никаква представа, че е 42 км. Участниците бяха усмихнати, доволни, а хората им пляскаха отстрани. Знаех, че в София се провежда маратон и вечерта, като се прибрахме в хотела се записах за 42-та километра без да съм пробягал нито един километър в живота си. И полека лека започнах да се подготвям. Единият километър стана 2, 3, 5, 8, 10, 20 км и за пръв път избягах дистанцията от 42 км на самото състезание. През 2016 г., пролетта, участвах и на Белградския маратон. И оттам насетне бягането поддържам за удоволствие, оставам със себе си, слагам си слушалките и отивам някъде, възприемам го като разходка, разтоварване.

Светльо: За разлика от моя колега Милен, моята история е точно в обратния ред. Като юноша съм тренирал професионално 7 години спортно ориентиране със сериозни дистанции и натоварвания. В последствие, на 16 годишна възраст, след като приключих с ориентирането при младежите и след няколко републикански състезания, се запалих по колоезденето, но там периодът беше доста по-кратък. В продължение на 3 години, до около 19-20 годишна възраст, се занимавах със спортно колоездене в Спортен Вело Клуб Плевен. Аз всъщност още от дете съм запален по бягане и колоездене, докато с плуване съм се занимавал само любителски и нямам професионален опит.

Виктор: Моята история е кратка. През целия си съзнателен живот съм се занимавал с водна топка, от 8-годишен съм започнал. Може да се каже, че докато съм бил в състояние да се занимавам на професионално ниво, съм го правил. Това ще рече до преди 7-8 години. Това е в основата на дисциплината, която ми беше поверена на щафетата в Бургас. Професионално съм тренирал и играл в Славия, имам участия в националния отбор. В общи линии целият ми живот е бил свързан с този спорт.

Кой е най-запомнящият се спомен, свързан с участието ти на спортно събитие или състезание?

Милен: Най-запомнящият се спомен за мен беше на софийския маратон. Става въпрос за едно специфично състояние на организма, на което бегачите му казват „стената“. При по-дългите натоварвания понякога има момент, в който организмът ти отказва да продължи. При мен се случи на около 35-36-ти километър. Тогава установих за себе си, че колкото е необходимо да се подготвям физически за маратона, толкова подготовката е и чисто психологическа, за да можеш в този момент да преодолееш този срив.

Светлин: Тук може би е подходящото място да кажем, че нашият мотиватор при щафетата в Бургас беше Виктор, който излезе 3-ти или 4-ти от морето и щеше да е престъпление да го провалим. Така ни вдигна летвата, че ако до този момент искахме да дадем всичко от себе си, вече бяхме длъжни да го направим . В момента, в който Виктор се наведе, да свали тракера от глезена си, за да ми го предаде, краката буквално не го държаха и  тръгна да пада..  Казах си, този човек така се е раздал, нямаме избор, трябва да защитим постижението му.  Общо взето това беше един от най-запомнящите се моменти от това състезание за мен, а и най-силен мотиватор.

Виктор: Може да се каже, че съм имал доста емоционални моменти, свързани с победи на национално ниво – Републикански шампионат и Купа България. Както и неколкократни други призови места. Също така съм взимал участие на международно ниво като национален състезател.

А успявате ли да намирате сега време за спорт?

Милен: Ами аз честно казано, не много. Изградил съм си през последните години някаква традиция сутрин преди работа да правя физзарядка. В общи линии до там се ограничава всичко. Лятно време, като се постопли, почвам да тичам, да идвам на работа колкото се може по-често с колело и до там се ограничавам, за съжаление.

Светлин:  Стремя се да съчетавам разнообразни спортове.  В колектива на Силвър Стар имаме няколко прекрасни традиции – играем тенис на маса вечер, след работа, друга прекрасна традиция е „масовото ходене с велосипеди на работа“.   Като бивш член на Спортен Вело Клуб Плевен, любовта към велосипедите не спира да ме съпътства, разполагам с четири различни велосипеда и през топлите месеци от годината освен, че идвам на работа с велосипед,през свободното си време се опитвам да карам също. Преди ходех на фитнес, но определено все по-малко време ми остава с напредването на годините и ангажиментите.   По тази причина в жилището си съм  инсталирал лост,  сгъваема портативна лежанка и се опитвам да поддържам тонус в комбинация с велосипеда  и тениса.

Виктор:Все още взимам участие във ветерански турнири.Ходя от време на време да плувам,понякога правя индивидуални упражнения в домашни условия. Но на фона на спорта, който съм тренирал, който е колективен, тези индивидуални занимания са отегчителни. Свикнал съм да съм в отборна среда, мога да направя препратка към работната атмосфера. Заради това и с колегите, които работя, предпочитам да търся общите решения. За моите разбирания съм далеч от професионална форма, но има някакво движение.

Каква точно е работата ти в Силвър Стар?

Милен: Аз отговарям за хората, които движат бизнеса по отношение на продажбите на товарните автомобилиMercedes-Benz. Позицията ми е мениджър „Продажби на товарни автомобили“. В отдела сме девет човека общо, страхотни професионалисти, доста сме сплотени. Моето разбиране е че бизнесът не е само работа, а трябва да носи и удоволствие. Това е движещата сила, да има конкурентност, но с по-открити отношения. Брандът, който представляваме, е практически най-доброто, не само по отношение на леките коли, те са абсолютен лидер и в товарните автомобили, технологично и в много други параметри. Daimler Trucks са водещи във всяко отношение в производството за товарни автомобили, когато говорим за технологии, иновации, екология, иновативни технологии. Предизвикателно е, честно казано, защото тези иновации понякога трудно се възприемат от самите клиенти. От една страна да работиш за този бранд е фантастично, но от друга страна, ти си този, който трябва да прокара пътеката, където преди това не е минавал никой.

Светлин: Докато сме на тема товарни автомобили, Daimler Trucks имат  система с вграждането, на която, са едни от пионерите през далечната 2002 г. Става въпрос за GPSтелематична система за проследяване и мониторинг на експлоатационните характеристики на товарния автомобил. Чрез този тип система собствениците на товарни автопаркове имат прозрачна визия какво се случва по време на експлоатационния живот на техните превозни средства като икономико-технически показатели,  разход на гориво, сервизни обслужвания, часове за шофиране на водачите и т. н. Ако направя препраткакъм моторните  спортове. Всички знаят или поне са чували за телеметрията във Формула 1 – как инженерите в бокса виждат във всеки един момент в реално време параметрите на двигател, скоростна кутия, спирачки, като температура, обороти, налягане, скорост  и много други. Общо взето посредством тази система наречена Fleetboardна Daimler Trucks в реално време собствениците на товарни автомобили  проследяват какво се случва с техния автопарк. Аз съм ръководител на този отдел и се занимаваме с продажбата и поддръжката на тази система на българския пазар.

Виктор: Аз съм регионален мениджър продажби на ванове, тоест на лекотоварната гама на Mercedes-Benz. Доста широкоспектърна територия за продажби, необходими са търговски умения, както от света на тежкотоварните автомобили, през специализирана техника, автобуси и стигнем до леки автомобили. Безспорният имидж на марката за съжаление не е достатъчен аргумент за продажбите ни. Моята работа е основно да подпомагам търговската дейност на колегите от всички региони с търговска аргументация. Като допълнителна длъжност имам административна функция в ритейл София за ванове. Отделно съм ангажиран с цялостната комуникация на ниво Даймлер за Fuso.

Намирате ли нещо общо между автомобилите и спорта?

Виктор: Да, според мен има връзка и това е точно зелената идея за бъдещето. Защото в спорта най-важното е средата, в която го практикуваш. Това е основната идея на този по-зелен свят, към който всички се стремим, респективно към зеленото автомобилно строене.

Светлин: В тази връзка не случайно през миналата година откривахме щафетите с първия електрически автомобил, който предложихме на нашия пазар – Mercedes-Benz EQC. Това беше посланието – по-чист свят, по-чиста градска среда. Във все по-забързаното ежедневие хората спортуват масово в градовете, не в планината, не сред природата. Тук е мястото да отбележим, че екологичният транспорт способства за една по-чиста градска среда, в която хората да могат да спортуват много по-пълноценно.

Милен: Напълно съм съгласен със Светльо. Като говорим за липса на време, на мен една много голяма част от подготовката ми миналата година беше да се прибирам до вкъщи бягайки. Разстоянието е около 11 км, като  7-8 от тях са през парка, но останалите от тях са заедно с уличния трафик. Трябва да споделя, че покрай колите бягането никак не е приятно.

Защо реши да се включиш в корпоративната щафета миналата година? Какво те мотивира?

Виктор: Честно казано реших, да се включа, заради колегите. Не бих казал, че плуването ме изкушава изключително много, тъй като съм си наваксал солидно в тази насока. Но беше логичната за мен дисциплина, предвид опита който имам. Но емоцията, особено в деня на състезанието беше доста силна.

Светлин:Има една интересна случка. На 7 март миналата година, тоест непосредствено два месеца и половина преди щафетатав Бургас стана инцидент, паднах от стълба. Оказа се, чеимам 50% разкъсване на медиална колатерална връзка  на лявото коляно в следствие на падането. Броени дни след инцидента колегата ни  Иван Иванов  дойде да ни предложи да участваме в триатлона.Толкова запалено ни обясняваше, че около 15 минути не забеляза, че кракът ми е вдигнат на столадо мен и е шиниран. Аз му казах, много хубаво, чудесно, знаеш имам опит с колоезденето, с бягането покрай спортното ориентиране, но кракът ми … , а той дори не попита какво се е случило какво ми е на крака, защо съм шиниран, само каза, няма страшно, няма страшно, ти за два месеца и половина ще се оправиш, ще участваме. Общо взето Иван Иванов е човек с огромна харизма, той е двигателят и основния мотиватор на нашия спортен колективен дух във фирмата.

Милен: За мен Иван беше най-големият мотиватор, каквото и да си говорим. Ванката с неговия нестихващ ентусиазъм, нямаше как да му се откаже.

Виктор: Безспорен факт е че, Иване в основата на инициативата. Но съотборниците бяха важни в случая. Аз знаех, че ще сме заедно с Милен и Светлин– имаше емоция, заряд, защото има значение кой е до теб в състезанието.

Светлин: Напълно споделям гледната точка на Виктор. Аз също много обичам всякакъв вид колективни събития. Не обичам да съм сам и не обичам индивидуалните спортове. Не случайно казах, че когато Виктор излезе 3-ти или 4-ти от водата, просто нямаше как да го предадем.

До сега беше ли участвал в триатлон? Какво мислиш за този спорт?

Виктор: Никой от нас не е участвал. То и нашето участие не може да се нарече триатлон, то е по-скоро щафета, защото всеки участва в това, което умее и разбира.

Милен: Самият спорт е уникален. Дори си мислех тази година да се включа индивидуално, но ще видим.

Силвър Стар отново ще подкрепи Българската асоциация по триатлон, а тази година има цели 4 старта. Смяташ ли да се включиш отново в отбора, за да защитите титлата от 2021 г.?

Милен:Ще участваме, стискаме палци, ще видим и доктора какво ще каже(Милен е с патерици след инцидент на снежната писта).

Виктор: Участваме.

Светлин: Това ще е стимул за мен. Участието ми миналата година беше лично постижение. От малък съм емоционален, но  с напредването на годините човек осъзнава, че трябва да контролира тази емоция. В конкретния случай имах сериозен  стимул да не се поддавам на емоцията понеже ме беше страх за контузията на крака и  трябваше всичко да е разпределено  с математическа точност и базирано на здравия разум. Бях пресметнал с какво средно темпо трябва да карам, бях го тествал в дните преди карането, имах хронометър и през цялото време беше освен физическото натоварване и много мислене – средна скорост, време. В този смисъл това беше лично постижение за мен и бях щастлив, че успях да избягам напълно от емоциите