Блиц с шампиона – Велизар Велизаров

Блиц с шампиона – Велизар Велизаров

Велизар Велизаров, на 22 години, от Русе. Занимавах се активно с триатлон до 19 годишна възраст, преди както се казва животът да ме “отвее” в друга посока. От 2018 година живея в Австрия и уча архитектура.  Малко или много с носталгия гледам към триатлона и резултатите, които направихме за няколко години. С треньорa ми Деян Дончев- Младши ходехме на колкото се може повече състезания в Европа, и може би това е нещото, което ми липсва най-много. Също емоцията от състезанията, растежа, увереността и поуките, които добивахме след всеки успешен (или неуспешен) старт. Опитът от триатлона ме направи човекът, който съм днес и съм горд с това.

  • Помниш ли първото си състезание?

Първото ми състезание си го спомням доста смътно, но пък имам няколко белега да ми напомнят за него. Бях на околко 10 години и си спомням, че по време на подготовката тренирах с едно колело, а за старта решиха да ми дадат друго, “по-бързо”, което не познавах добре, не му бях свикнал и в крайна сметка се наумих в ранна възраст колко е важно да познаваш добре велосипедът, с който се състезаваш.

  • Разкажи ни забавна случка от тренировъчния процес

Конкретна случка от тренировките точно в този момент не се сещам, но пък това, което ми е пред очите в момента е такава от едно Държавно първенство в Русе. Сещам се как бяхме стартирали, а аз се чувствах доста добре подготвен. Плуването мина, като по чудо излязох доста напред и след Т1 вече водих моята възрастова група. След първата обиколка на колоезденето увеличих преднината и мислите в главата ми бяха: “как може днес всичко да върви толкова добре”.. точно след като започнах втората обиколка, започнах да усещам как задната ми гума е спихнала, издаваше много странен звук. Което ме наведе на мисълта, че най-вероятно в спукана, а аз бях подготвен и имах две резервни капли близо до зоната за смяна. Та реших да не рискувам преднината и да се върна да сменя цялата капла със “спуканата гума” и да продължа. Обърнах и бързо бързо се върнах, смених я мигновено и все още на 1ва позиция тръгнах за втора обиколка. Преднината вече драстично се беше стопила, но си казах, че пак ще я наваксам. И след около 200/300 метра, абсолютно същия звук и същото усещане, че новата гума е спукана. Та се наложи пак да се върна, пак да сменям и намествам капли, тъй като проблемът не беше в гумата, ами в това как каплата е поставена и затегната… но да, това ми коства златния медал на него Държавно първенство. В него момент не ми беше толкова забавно, но сега като се обръщам назад и към това, колко импулсивно съм действал в стресова ситуация, си е забавно :))

  • Как се виждаш след 5 години?

С променливата среда, в която живеем днес, не бих казал че е лесно да плануваш. Моля се хората около мен да са живи здрави, другото нека съдбата покаже.

  • Най-големият ти личен успех …

За мой най-голем личен успех смятам факта, как видях и почувствах, че всичко е възможно когато си отдаден на нещо и работиш за него. Няма значение в триатлона ли е или в някоя друга сфера. Въпросът е да го правиш на сто процента.

  • Най-голямата ти мечта ….

Най-голямата ми мечта, свързана с триатлона е да участвам и да завърша успешно Iron Man. Имам огромен респект, към хората, направили го и искам някой ден и аз да стана железен човек!

  • Най-големият ти страх …..

Най-големият ми страх е да загубя себе си, идеалите и мнението си.

  • Твоето лично мото е ….

След всяка буря идва слънце!

  • Какво за теб е триатлонът?

Триатлонът за мен е най-великият спорт. Просто няма друго такива съчетание от три спорта, които правиш един след друг без почивка между тях и трябва да бъдеш добър във всеки един от тях. Това определено е спортът, който ми даде и ме научи на много.

  • Какво правиш, за да популяризираш триатлонът и въобще активния здравословен начин на живот сред децата и подрастващите?

За жалост в момента не го практикувам, но с удоволствие разказвам истории от състезателните ми години, имам и снимки, които винаги мога да показвам на по-младите.

  • Какво си пожелаваш за 2022?

Здраве, разбира се на първо място, но си и пожелавам това да е годината на промените. Да взимам решения, които досега не ми е стискало, да рискувам и да се уча от грешките си.

Share this post

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *