Блиц с шампиона – Александър Сръндев
Казвам се Александър Сръндев и съм на 24 години. Занимавам се със спорт от дете, като започнах със ски още на 3 годишна възраст. Минах през доста спортове, но се спрях окончателно на триатлон и неговите разновидности. В момента нямам официално личен треньор. Изготвям и изпълнявам тренировъчната си програма индивидуално.
Колкото до извън спорта, отново всичко е свързано с него, заради семейната ни фирма за спортни награди и това, което изучавам – кинезитерапия.

•Помниш ли първото си състезание?
Да, разбира се! Беше през лятото на 2010-та година. Тогава участвах на шега в една от разновидностите на триатлона – акватлон. По това време тренирах плуване и за изненада на всички се класирах на първо място. Акватлона е спорт комбиниращ плуване с бягане, а това което ме грабна беше трудността и динамиката. Този ми първоначален опит ме заинтригува и започнах да се занимавам изцяло с триатлон.
•Разкажи ни забавна случка от тренировъчния процес.
Голяма част от забавните истории са по време на тренировъчните лагери. Една от тях се случи на Белмекен. Бях излязъл за дълго колоездене и след около 10 километра пътят ми бе препречен от голям бик. По ирония на съдбата, бях облечен изцяло в червено и карах оранжево велосипед Trek. Нямам представа до каква степен цветът дразни очите на тези масивни животни, но бикът изобщо не се поколеба и се засили право към мен с висока скорост. Тогава направих един от най-бързите си интервали срещу склон. Адреналинът наистина те прави свръхчовек, разбрах го по забавен начин.

•Как се виждаш след 5 години?
В спортен план още по-успешен спортист с много международни стартове и надявам се титли. Мечтата ми е след активния спорт да имам собствен кабинет за спортна рехабилитация и кинезитерапия.
•Най-големият ти личен успех
Гордея се много с двете ми титли от европейските първенства по крос дуатлон. Извън триатлона щастлив ме прави факта, че в практиката ми по кинезитерапия съм имал възможността да помогнал на голям брой хора, за да се възстановят от различни травми.

•Най-голямата ти мечта
Част съм от спортна фамилия. Мечтата ми от малък е да представя България на Oлимпийски игри. Имах надежди за Токио, но се изпариха заради контузия. Това ме амбицира и вярвам, че ще успея да бъда достатъчно конкурентноспособен състезател, за следващата Олимпиада. Знам, че талант имам, остава да покажа на какво съм способен!
•Най-големият ти страх
Травма. Кратко и ясно това е вероятно най-големият страх на всеки, положил неимоверни усилия в тренировъчния процес.
•Твоето лично мото е …
Побеждавай с усмивка!
•Какво за теб е триатлонът?
Начин на живот. Любовта ми към този спорт не може да се измери с думи.
•Какво правиш, за да популяризираш триатлона и въобще активния здравословен начин на живот сред децата и подрастващите?
Опитвам се да покажа красотата на спорта в социалните мрежи. Винаги съм агитирал всички около мен да водят активен начин на живот, независимо от възрастта. Смятам, че всяко дете трябва да се занимава малко или много със спортна дейност. Физическите упражнения със своето разнообразие въздействат върху всички органи и системи. Родителите трябва да знаят, че ако искат децата им да са здрави, трябва да ги запишат на нещо допълнително. Часовете по физическо възпитание в училище не са достатъчни.

•Какво си пожелаваш за 2022?
Продуктивни тренировки без контузии. Пожелавам си повече възможности за международни изяви и отлични класирания.
Вашият коментар