Ади и Милен Цанови

Днес ви представяме едно изключително семейство, за което спорта триатлон е част от ежедневието. Ади и Милен са от хората, които заразяват с позитивна енергия дори само от една кратка среща с тях. Участвали са на множество състезания в България и Европа и привличат все повече последователи към тяхната инициатива за здравословен живот. За голям късмет успяхме да вземем интервю и от двамата, въпреки натовареният им график. Вижте какво разказаха специално за triathlon.bg

Милен	Ади
Кога започна да се занимаваш с триатлон?
За първи път се запознах с концепцията за триатлона през месец Януари 2016 година. Попадна ми събитие за състезание по триатлон в град Хисаря. Записах се с опасението, че няма да се справя. Явих се на състезанието с едно много тежко колело, явно неподходящо за такъв тип изяви, но се пуснах смело напред и успях. Малък първи успех, и все пак успех, който ме вдъхнови да продължа.	През месец Май 2017 година в Катерини, Гърция, на ALMIRA MAN 70.3. Милен при записването ни за триатлона беше направил грешка. Аз не исках да си тръгна от Катерини с подвита опашка на не свършила нищо, и затова се реших без много много да го мисля, макар да бях много далеч от адекватна подготовка за състезанието. И все пак успях. Този успех ме вдъхнови да се заема сериозно с тренировки по триатлон и да продължа напред.
Защо започна да се занимаваш с триатлон?
Винаги съм предпочитал индивидуалните спортове. Плуването, колоезденето и бягането са именно такъв тип спортове – разчиташ изцяло единствено и само на себе си. Обичам да плувам. Разбрах, че обичам и да колоездя. Защо пък не и да тичам. Факта, че триатлона съдържа три независими дисциплини, носи едно търсено от мен разнообразие. Истината е, че съм човек, който бързо, след като постигне успех, се отегчава от процесите. Триатлонът не позволява това, защото всеки път теренът е различен при всяка една дисциплина, включително и плуването. Тук изобщо не може да става дума за отегчение, защото всяко състезание е толкова живо и разнообразно, че не ти остава време да уеднаквиш процесите до степен на отегчение.	Защото обичам Милен толкова силно, че и с парашутизъм да ме накара да се занимавам, и това ще направя. Винаги всичко сме правили ЗАЕДНО. Триатлонът е още едното нещо, което правим винаги заедно. Милен ме вдъхнови. Неговата Победа на болестта рак и желанието да бъдем колкото се може повече време заедно. Колкото и да ми е трудно понякога, защото съм една жена на 44, ще плувам, ще колоездя и ще тичам с една огромна благодарност в сърцето си към Бог и Вселената, че го оставиха до мен, за да изживеем даже и това – триатлона. Виждам се до него и на 55, и на 66, и на 77 (вече навсякъде вероятно облепена с кинезио лепенки!) някъде на някой бряг с плувна шапка и очила в очакване на стартовия писък на някой триатлон. Така се виждам да остареем – нескучно и нееднообразно.
Коя от трите дисциплини ти е най-силна?
Най-силната ми дисциплина е плуването. Обожавам да плувам от дете и наистина се справям отлично по време на състезанията. В който и водоем да съм, винаги се чувствам напълно в свои води.	В последно време мускулатурата ми се двоуми между колоезденето и бягането. По някое време бягането надделява, а по друго време – колоезденето.
А най-слаба?
Бягането все още. Работя усилено над това да променя този факт. Сигурен съм, че остава малко, за да надделея и в тази дисциплина.	Категорично, плуването. Никога не се чувствам в свои води, макар че Милен полага неистови усилия да ме направи добър плувец. И е постигнал много под ръка с моите съпротивителни сили, които все нещо не правят правилно я в загребването, я в коректното движение във водата. Обожавам да гледам Милен как плува. Всичко е толкова плавно, без напрежение, красиво. А при мен е като… удавник без сламка.
На какви дистанции участваш?
Започнах със Спринт, преминах през Олимпийска, за да се впусна в Халф, и за да стигна до два пълни IRONMAN триатлона – Червия, Италия, и Цюрих, Швейцария.	Колкото и странно да звучи на пръв поглед, аз стартирах с Халф. След това направих няколко Олимпийски и един единствен Спринт, и после пак Халф до Халф. Мечтая да стана IRONMAN. Но това е бъдеще, към което вървя, вярвам, успешно с вяра и надежда, че най-доброто тепърва предстои в моята лична триатлонска история.
Кое е любимото ти състезание?
IRONMAN – Червия, Италия. За мен тази спортна изява ще остане завинаги в сърцето ми на триатлонец, защото именно там за първи път бях възнаграден с титлата Железен Човек.	ALMIRA MAN 70.3 – Катерини, Гърция. Моят най-първи сред първите триатлон, по време на който успях да докажа на себе си и света, че умът е в абсолютно състояние да победи физиката.
Кое е най-голямото ти постижение?
ПОБЕДАТА НАД БОЛЕСТТА РАК и „Имате шест месеца живот!“. Това се случи на 25 Октомври 2014 година.	Ражданията на двете ни Прекрасни дъщери – Стефани и Милена, и борбата ни с болестта рак на Милен.
Какво оборудване имаш?
Всичко необходимо за всякакви условия на участие в триатлони. Даже повече от необходимото, казано честно. Ади често ме подкача за тази моя страст да купувам всичко ново в модата на триатлона.	Ако Милен ми подари още нещо за спортните ни приключения, вече ще го изгоня от вкъщи, защото триатлонските ми раници, а те ся няколко и все големи, преливат от оборудване всякакво, както и няколкото шкафа.
Как тренираш: следваш ли някаква програма и по колко часа на седмица тренираш?
Тренирам по програма, която съм си изградил сам, според усещането за моето тяло, спрямо години и физически възможности. Подхождам интуитивно. Ако в даден планирам ден нямам кондиция за даден спорт, го заменям с друг. Просто променям програмата за деня, адаптирайки се към това, което чувства тялото ми. Всеки ден тренирам по два часа на ден. В пиковия период тренирам до 21 часа седмично, без да включвам в тези часове физиотерапия и рехабилитация.	Ежедневието ми е низ от срещи и домашни ангажименти. Старая се да съм пет дни в седмицата в тренировъчен режим. Дали ще бягам или колоездя – все едно. Може и да подскачам продължително – пак все едно. Важно е мускулатурата да не се оставя на произвола на бездействието. В програмата следва да има от всичко поравно, за да не се губи общия мускулаторен тренинг – мускулната памет, която следва и да плува, и да колоезди, и да бяга в едно състезание.
Всички знаем, че триатлонът изисква много тренировъчни часове. Какво те мотивира когато вече ти е писнало?
Никога досега не ми е писвало да спортувам. Правя го всеки ден контролирано и се чувствам прекрасно.	Има дни, в които се будя с нежелание за тренировки, но стягам мислите и физиката си, и тръгвам напред. В момента, в който отделя първата доза от някой хормон на щастието в организма си, настроението и мислите ми се изчистват и продължавам тренировката с удоволствие. Тренирам пет дни в седмицата.
Спазваш ли специален хранителен режим и взимаш ли някакви суплементи?
Моят хранителен режим е изцяло подчинен на Здравето, което припознах като моя вяра след диагнозата рак. Вегетарианец съм от пет години и се чувствам прекрасно с този режим на хранене, който е напълно способен да достави на организма на човека всичко необходимо, за да спортува активно и води пълноценен здравословен живот. Аз победих болестта, благодарение на промяна в режима си на хранене (с диагнозата рак аз бях 119-килограмов мъж), на оздравителни очистителна практики като гладолечение, на дихателни практики, на различните мисловни котви и, разбира се, на спорта, който припознах като моя религия. Приемам суплементи само в периода на състезание – непосредствено преди и след него. Тоест, в пиковата фаза на подготовката и след самото състезание.	С Милен се храним напълно еднакво прецизно и с удоволствие в новите си здрави тела. Преди диагнозата рак Милен тежеше с 50 килограма над килограмите си днес, а аз тежах с 32 килограма отгоре. Разбира се, спортът ни даде толкова много не само във физически план – как изглеждаме, а и в силно душевен, защото ние станахме по-спокойни, по-търпеливи и по-умерени в емоционален план. Спортът се превърна в наше Верую. Четвъртата дисциплина в триатлона е Храненето! То е от изключителна важност за всичко, което се случва с човешкия организъм преди, по време и след спортното предизвикателство.
Как успяваш да балансираш между времето, което отделяш за семейството и триатлона?
Много лесно. Направих съпругата си Ади триатлонист. Вече споделяме времето си заедно в тренировки и не страдаме от липса на внимание или време един за друг. Дъщерите ни са големи момичета и водят вече самостоятелен живот.	Всъщност, нашите тренировки са най-прекрасното време, което в ежедневието си имаме заедно. Всяко излизане с колелетата е толкова готино, че не искам да свършва. Искам Милен все да ме води с колелото пред мен, да ме дърпа с по-високите километри, за да свиквам с бързината, да ме подкача, когато нещо не правя както трябва. И после почивките ни, по време на които или пием сок, или се къпем във водоем, и после пак на колелетата за още 50 километра тренировка. Много е готино и винаги удоволствие. Всяко плуване заедно е забавно. Всяко тичане в сладки приказки е ползотворно, именно защото сме заедно и имаме достатъчно време, за да обсъдим и някои други семейни и професионални дела.
Разкажи ни за най-трудния момент, който си имал по време на състезание, и как се справи с него?
Споделено откровено, не съм имам труден момент досега и вярвам няма да се наложи да изживявам такъм занапред. Философията ми е: Участвайки в триатлони е не за да гоня време, а да си доставя истинско човешко удоволствие от преживяването. Пътят за мен е не по-малко важен от целта.	На IRONMAN 70.3 в Копер, Словения, на 22 Септември 2019 година на 38 км по време на колоезденето заваля дъжд. До 60-ия километър беше умерено поносимо. След това обаче започна да се сипе силно и съпровожда връщането ми до транзишън зоната, а впоследствие и бягането та чак до края на състезанието. Беше мокро, стръмно, спирачките на колелото едва го удържаха на пътя да не летя с неконтролируема скорост, по едно време стана ужасно студено и неприветливо – мрак и самота. Няма да скрия, че имаше един момент, в който исках да сляза от колелото, да го метна и да тегля чертата…, но аз, Ади, не понасям провала. И малката мисъл, че в съзнанието ми това мое решение ще остане като провал, ме окуражи просто да продължа да опитвам. И трябва да призная, се справих блестящо. Просто премръзнах. Стоплих се чак след два дни. Самата мисъл, че Милен ме чака на финала да ме види как тичам разплакана от вълнение и чисто спортно щастие по червения килим, ме вдъхнови и си казах, че това е просто част от всичко – от Приключението, наречено Триатлон.
Успяваш ли да намериш достатъчно достъпна информация в интернет за триатлона?
Да, категорично, но на английски език почти изцяло. Гледам много филми, чета статии, книги и следя определени състезания, когато има излъчване на живо. Светът на триатлона силно ме интригува. Преди четири години за първи път случайно попаднах на статия за този спорт и ми се струваше непосилно всичко това, докато две години по-късно не доказах за пореден път на себе си, че няма невъзможни неща, стига да искаш силно, да вярваш искрено, да полагаш усилия и да си целеустремен в постигането на тази своя мечта. Аз станах IRONMAN!	Моята информация за спорта, за триатлона, идва изцяло от Милен. Каквото ми подаде той като информация, това поемам – гледам, обсъждаме заедно нови решения за спортни предизвикателства, техники на плуване, на колоездене. Милен чете много, гледа филми – това е неговата страст вече четири години. А аз попивам всичко, което ми сподели. Най-трудно схванах разликата между видовете колелета за различните видове терени. Смях и веселие, докато загрея защо и какво. Но и аз се уча и ще се уча още дълго.
Какво искаш да пожелаеш на на triathlon.bg и неговата аудитория?
Категоричен успех във всяка една подета инициатива в името на Спорта и Здравето на хората. Създаването на този сайт е стъпката, от която се нуждаеше Триатлонското общество.	Пожелавам някой ден именно вашия сайт да отрази мен със следното съобщение: Ади Цанова стана IRONMAN на еди-коя-си-дата еди-къде-си. За мен ще е чест!